1. Светът разпада се пред мен. Небето мрачно е. Спасителят пак ме зове, по пътя води ме. Той ми шепти познати слова, чувам гласа Му пак. Във светлина до край ще Го следвам аз.
През огън, мъгли, сред бури зли, и в’мрак дори, аз ще намеря път. Уповавам се на Бог. Във самота и във тъга стремя се аз към светлината Му. Уповавам се на Бог. Уповавам се на Бог.
2. Дъждът не ще ме заслепи. Знам, пътят ми е прав. Дори високи планини ще покоря без страх. Носи ми мир, утеха дори, знание дава ми. Във светлина, знам Той винаги, Той винаги е с’мен.
През огън, мъгли, сред бури зли и в’мрак дори, аз ще намеря път. Уповавам се на Бог. Във самота и във тъга стремя се аз към светлината Му. Уповавам се на Бог. Уповавам се на Бог.
Със цяло сърце, вярвам не на света, а вярвам на Бога, мой Творец.
През огън, мъгли, сред бури зли и в’мрак дори, аз ще намеря път. Уповавам се на Бог. Във самота и във тъга стремя се аз към светлината Му. Уповавам се на Бог. Уповавам се на Бог. Уповавам се на Бог.