Book cover

Беден странник, мъж, познал скръбта

Химни, 21


0:00 0:00
All Verses


1. Беден странник, мъж, познал скръбта,стоеше блед на моя път.Тъй смирено помощ молеше,че не можах да кажа: „Не“.Как се казва, не попитах аз,къде отива в’този час,но със кротки искрени очиспечели той сърцето ми.

2. И веднъж във моя дом дойдетоз беден мъж с’добро лице.Той умираше от глад и азму дадох своя хляб тогаз.Той разчупи и благослови,за мене къшей отдели.Като манна вкусен бе за ментоз къшей хляб благословен.

3. Срещнах го отново до скала,отдето бликаше вода.Беше паднал слаб и уморени аз го вдигнах натъжен.Дълго пи той жаден, изтощен,а после даде и на мен.Аз отпих от чудната водаи никога не ожаднях.

4. Зимни вихри виеха в’нощта,аз чух на странника гласа.В’моя топъл дом го приютих,нахраних и развеселих.Той във моето легло заспа,а аз – на твърдата земя.Но какъв прекрасен сън видях –в’Едемската градина бях.

5. Наранен, пребит почти до смъртвидях го на безлюден път.С’топли грижи аз го изцерих,духа угаснал съживих.И забравих бързо в’онзи час,че имам скрита рана аз.Дивно щастие във миг обзеизмъченото ми сърце.

6. Във затвор видях го след това –осъден беше без вина.Спрях клеветниците зли и тампочетох го – презрян и сам.Той запита ме какво бих далза него – бих ли аз умрял.В’ужас вледени ми се кръвта,но моят дух извика: „Да!“

7. И пред мене, този странник в’миг,застана със сияен лик.Рани по ръцете му видяхИ тъй Спасителя познах.С’радост чух да казва умилен:„Не се отрече ти от Мен.Ще се помнят твоите дела,С’любов ти служи на Сина“.