Беден странник, мъж, познал скръбта

1. Беден странник, мъж, познал скръбта, стоеше блед на моя път. Тъй смирено помощ молеше, че не можах да кажа: „Не“. Как се казва, не попитах аз, къде отива в’този час, но със кротки искрени очи спечели той сърцето ми.

2. И веднъж във моя дом дойде тоз беден мъж с’добро лице. Той умираше от глад и аз му дадох своя хляб тогаз. Той разчупи и благослови, за мене къшей отдели. Като манна вкусен бе за мен тоз къшей хляб благословен.

3. Срещнах го отново до скала, отдето бликаше вода. Беше паднал слаб и уморен и аз го вдигнах натъжен. Дълго пи той жаден, изтощен, а после даде и на мен. Аз отпих от чудната вода и никога не ожаднях.

4. Зимни вихри виеха в’нощта, аз чух на странника гласа. В’моя топъл дом го приютих, нахраних и развеселих. Той във моето легло заспа, а аз – на твърдата земя. Но какъв прекрасен сън видях – в’Едемската градина бях.

5. Наранен, пребит почти до смърт видях го на безлюден път. С’топли грижи аз го изцерих, духа угаснал съживих. И забравих бързо в’онзи час, че имам скрита рана аз. Дивно щастие във миг обзе измъченото ми сърце.

6. Във затвор видях го след това – осъден беше без вина. Спрях клеветниците зли и там почетох го – презрян и сам. Той запита ме какво бих дал за него – бих ли аз умрял. В’ужас вледени ми се кръвта, но моят дух извика: „Да!“

7. И пред мене, този странник в’миг, застана със сияен лик. Рани по ръцете му видях И тъй Спасителя познах. С’радост чух да казва умилен: „Не се отрече ти от Мен. Ще се помнят твоите дела, С’любов ти служи на Сина“.