Буря бушува, Учителю

1. Буря бушува, Учителю, черни и зли вълни. Наблизо тук няма подслон, виж мрак всичко навред покри. Всеки миг гибел ни дебне в’гневната дълбина. Не помисли ли, че ще погинем, спокойно Ти как заспа?

В’миг Ти покори и спри бурята! Тишина! Нито на вятъра зъл гнева, нито на демони страшни гласа не могат, те Тебе да победят, Ти си Господар на вселената! Покорни всички на Теб ще са! Мир, покой, тишина. Покорни всички на Теб ще са – мир, тишина.

2. Мъка гнети ме, Учителю, тръпне душата ми. Сърцето ми тъй неспокойно е, моля, спаси ме Ти. В’грях и порои от мъка чезне душата ми. Аз загивам, Учителю, скъпи, побързай при мене Ти.

В’миг Ти покори и спри бурята! Тишина! Нито на вятъра зъл гнева, нито на демони страшни гласа не могат, те Тебе да победят, Ти си Господар на вселената! Покорни всички на Теб ще са! Мир, покой, тишина. Покорни всички на Теб ще са – мир, тишина.

3. Ужасът свърши, Учителю, всичко се укроти. Във тихи води блесна слънце, пак светъл покой цари. Мой Изкупителю благи, с’мене тук остани. Приюти ме в’блажения пристан на Своя свещен бряг Ти.

В’миг Ти покори и спри бурята! Тишина! Нито на вятъра зъл гнева, нито на демони страшни гласа не могат, те Тебе да победят, Ти си Господар на вселената! Покорни всички на Теб ще са! Мир, покой, тишина. Покорни всички на Теб ще са – мир, тишина.