О, дом възлюбен

1. О, дом възлюбен, теб копнея, където и да скитам аз. И тръпне от любов сърцето, мисля само за теб всеки час. Приятели добри и верни, природа с’чудна красота, но тъжен съм сред шум и песни, при теб е моята душа.

2. Цветя по-ярки и красиви навред тук може да цъфтят, от твойте ручеи по-бързи са потоците, що там текат. О, мое малко скромно село, световна слава нямаш ти, но твойто име щом аз чуя, в’захлас сърцето ми трепти.

3. Селца красиви сред дървета, долини, снежни планини и извори, потоци бистри, хладен бриз, що тихичко шепти. Кой ще намери думи сладки копнежа ми да изрази? Сърцето ми Те вика: „Боже, Ти моя дом благослови“.