О, истина що е

1. О, истина що е, кажи ми ти! Като перла искряща е тя. Скъпоценна и свята за нас тя блести, по-безценна от короната на цар горделив в’миг захвърлена с’яд във сметта.

2. О, истина що е, кажи ми ти! Най-желана награда е тя. В’дълбините търси я, там ярко блести, или във небесните сияещи висини – тя е цел съкровенна за нас.

3. В’безумство със ярост размахал зъл деспот своя скиптър блестящ, пак свещената истина ще издържи, ветрове и урагани страшни ще устои – всепобедна, всесилна е тя.

4. О, истина що е, пак ми кажи! Без начало и без край е тя! Небеса ще преминат, земя ще гори, но безценна и безсмъртна тя за нас ще блести и ще ни води във вечността.