1. Правдата дава ни сила,тя ни прави добри.О, горко ти на душата,щом съблазни носиш ти.Както ближния си съдиш,тъй ще бъдеш съден сам.Със каквато мярка мериш,тъй ще ти отмерят, знам.
О, Спасителю, води ни,да достигнем до брега,да Те славим вдъхновени,с’Теб да сме във вечността.
2. Кротки и смирени – казасам Исус да бъдем ний –тази заповед ти спазвайдругите недей съди.Искам нежно да обичам,нека свадите да спрат.На Исус се аз обричами вървя във верен път.
О, Спасителю, води ни,да достигнем до брега,да Те славим вдъхновени,с’Теб да сме във вечността.
3. „Имаш сламчица в’окото“казах аз на непознат –„Ето, мисля ти доброто,спри да я извадя, брат“.Тази сламчица незримане намерих за беда,а не знаех аз, че имамвъв окото си греда.
О, Спасителю, води ни,да достигнем до брега,да Те славим вдъхновени,с’Теб да сме във вечността.
4. Често други укорявам,виждам дребните неща.Днес със сълзи умолявамда се махне таз греда.Ще помогна аз на брата,нека в’моите очиГоспод върне светлината,ярко там да заблести.
О, Спасителю, води ни,да достигнем до брега,да Те славим вдъхновени,с’Теб да сме във вечността.
5. С’обич всичко се лекува,с’милост виждаме добре –нека те да тържествуват,справедливи нека сме.Мисля с’радост във душатаза Исус и любовта –да премахна аз гредата,в’мен да блесне светлина.
О, Спасителю, води ни,да достигнем до брега,да Те славим вдъхновени,с’Теб да сме във вечността.
Текст: Илайза Р. Сноу, 1804–1887 г.; припев от М. Е. Аби
Музика: Чарлз Дейвис Тилмън, 1861–1943 г.