1. Правдата дава ни сила,
тя ни прави добри.
О, горко ти на душата,
щом съблазни носиш ти.
Както ближния си съдиш,
тъй ще бъдеш съден сам.
Със каквато мярка мериш,
тъй ще ти отмерят, знам.
О, Спасителю, води ни,
да достигнем до брега,
да Те славим вдъхновени,
с’Теб да сме във вечността.
2. Кротки и смирени – каза
сам Исус да бъдем ний –
тази заповед ти спазвай
другите недей съди.
Искам нежно да обичам,
нека свадите да спрат.
На Исус се аз обричам
и вървя във верен път.
О, Спасителю, води ни,
да достигнем до брега,
да Те славим вдъхновени,
с’Теб да сме във вечността.
3. „Имаш сламчица в’окото“
казах аз на непознат –
„Ето, мисля ти доброто,
спри да я извадя, брат“.
Тази сламчица незрима
не намерих за беда,
а не знаех аз, че имам
във окото си греда.
О, Спасителю, води ни,
да достигнем до брега,
да Те славим вдъхновени,
с’Теб да сме във вечността.
4. Често други укорявам,
виждам дребните неща.
Днес със сълзи умолявам
да се махне таз греда.
Ще помогна аз на брата,
нека в’моите очи
Господ върне светлината,
ярко там да заблести.
О, Спасителю, води ни,
да достигнем до брега,
да Те славим вдъхновени,
с’Теб да сме във вечността.
5. С’обич всичко се лекува,
с’милост виждаме добре –
нека те да тържествуват,
справедливи нека сме.
Мисля с’радост във душата
за Исус и любовта –
да премахна аз гредата,
в’мен да блесне светлина.
О, Спасителю, води ни,
да достигнем до брега,
да Те славим вдъхновени,
с’Теб да сме във вечността.
Текст: Илайза Р. Сноу, 1804–1887 г.; припев от М. Е. Аби
Музика: Чарлз Дейвис Тилмън, 1861–1943 г.
