1. В’стадото на Бог Пастиряскъпи са всички овце.Своята обич им давас’нежно, любящо сърце.Има и „други“, далече,чакат изгубени там.Във планините ги следва –скъпи за Него са, знам.
Скитат в’пустинята тъжни,гладни, безпомощни те.Бърза Той да им помогнеи в’стадото доведе.
2. Свидни са те за Пастиря,скъпи са те до една.Някои чезнат далечегладни, във студ и тъма.Своите агънца мили,търсейки Той ги прибра.С’радост спаси ги Той всички,даде безмерна цена.
Скитат в’пустинята тъжни,гладни, безпомощни те.Бърза Той да им помогнеи в’стадото доведе.
3. Скъпи са те за Пастиря,мили са всички овце.Тези, които се скитат,най-скъпи, мили са те.Чуйте Пастирят как вика,слушайте, Той ни зове:„Няма ли кой да потърсиМоите скъпи овце?“
Скитат в’пустинята тъжни,гладни, безпомощни те.Бърза Той да им помогнеи в’стадото доведе.
4. В’пасища тучни, зелени,в’сладки и тихи води,Господи, с’радост ще водимТвоите агънца ний.Верни пастири ще бъдем,верни на своя завет.Ти изпрати ни да търсимТвоите скъпи овце.
Скитат в’пустинята тъжни,гладни, безпомощни те.Бързаме да им помогнеми в’стадото доведем.
Текст: Мери Б. Уингейт, 1845–1933 г.
Музика: Уилиям Дж. Къркпатрик, 1838–1921 г.