1. Във планина или в’долина,или в’бурното мореще бъда с’Тебе аз, Отче мой,когато ме призовеш.Във страшен и стръмен път, Отче мой,извикай ме със нежен глас,подай ми ръка и с’любов ме води,във Твоя път ще ходя аз.
Във Твоя път ще ходя, Отче мой,във море, в’долина, в’планина.Ще нося светите слова, Отче мой,и верен син ще бъда аз.
2. О, има думи добри, аз знам,които да споделясъс някой брат, който ходи днесв’пътеките на греха.Спасителю, Ти мой водач бъди,макар в’тежък път и в’тъма.В’гласа ми с’любов блага вест ще звучи,ще нося светите слова.
Във Твоя път ще ходя, Отче мой,във море, в’долина, в’планина.Ще нося светите слова, Отче мой,и верен син ще бъда аз.
3. Знам, има място добро за менвъв слънчевите поля,където своя труд, Господи,за Тебе с’любов да дам.Със обич и вяра ще се подпрана Твоята силна ръка,на Твоята воля ще се покоряи верен син ще бъда аз.
Във Твоя път ще ходя, Отче мой,във море, в’долина, в’планина.Ще нося светите слова, Отче мой,и верен син ще бъда аз.
Текст: Мери Браун, 1856–1918 г.
Музика: Кари Е. Раунсефъл, 1861–1930 г.