1. В’стадото на Бог Пастиря
скъпи са всички овце.
Своята обич им дава
с’нежно, любящо сърце.
Има и „други“, далече,
чакат изгубени там.
Във планините ги следва –
скъпи за Него са, знам.
Скитат в’пустинята тъжни,
гладни, безпомощни те.
Бърза Той да им помогне
и в’стадото доведе.
2. Свидни са те за Пастиря,
скъпи са те до една.
Някои чезнат далече
гладни, във студ и тъма.
Своите агънца мили,
търсейки Той ги прибра.
С’радост спаси ги Той всички,
даде безмерна цена.
Скитат в’пустинята тъжни,
гладни, безпомощни те.
Бърза Той да им помогне
и в’стадото доведе.
3. Скъпи са те за Пастиря,
мили са всички овце.
Тези, които се скитат,
най-скъпи, мили са те.
Чуйте Пастирят как вика,
слушайте, Той ни зове:
„Няма ли кой да потърси
Моите скъпи овце?“
Скитат в’пустинята тъжни,
гладни, безпомощни те.
Бърза Той да им помогне
и в’стадото доведе.
4. В’пасища тучни, зелени,
в’сладки и тихи води,
Господи, с’радост ще водим
Твоите агънца ний.
Верни пастири ще бъдем,
верни на своя завет.
Ти изпрати ни да търсим
Твоите скъпи овце.
Скитат в’пустинята тъжни,
гладни, безпомощни те.
Бързаме да им помогнем
и в’стадото доведем.
Текст: Мери Б. Уингейт, 1845–1933 г.
Музика: Уилиям Дж. Къркпатрик, 1838–1921 г.