1. Тъй прекрасно утро беше,
нежно слънце засия,
сладко птичи хор ехтеше,
вятър в’клоните запя.
И в’зелената дъбрава
Джозеф Бога призова,
и в’зелената дъбрава
Джозеф Бога призова.
2. За молитва коленичи
с’чиста искрена душа,
но нападнаха го с’ярост
злите сили на греха.
На Небесния Отец той
довери се със любов.
На Небесния Отец той
довери се със любов.
3. Изведнъж над него блесна
ярка жива светлина
и величествен искрящ стълб
там над него затрептя.
И тогава в’миг яви се
Бог Отец със Своя Син.
И тогава в’миг яви се
Бог Отец със Своя Син.
4. „Ето Моят Син възлюбен,
Джозеф, слушай Го с’любов!“
На молитвата смирена
Бог тъй даде благослов.
Радост бликна от сърце му,
той видя, че Бог е жив.
Радост бликна от сърце му,
той видя, че Бог е жив.
Текст: Джордж Мануеъринг, 1854–1889
Музика: Силванус Билингс Понд, 1792–1871; адапт. от А. С. Смит, 1840–1909