1. О, истина що е, кажи ми ти!
Като перла искряща е тя.
Скъпоценна и свята за нас тя блести,
по-безценна от короната на цар горделив
в’миг захвърлена с’яд във сметта.
2. О, истина що е, кажи ми ти!
Най-желана награда е тя.
В’дълбините търси я, там ярко блести,
или във небесните сияещи висини –
тя е цел съкровенна за нас.
3. В’безумство със ярост размахал
зъл деспот своя скиптър блестящ,
пак свещената истина ще издържи,
ветрове и урагани страшни ще устои –
всепобедна, всесилна е тя.
4. О, истина що е, пак ми кажи!
Без начало и без край е тя!
Небеса ще преминат, земя ще гори,
но безценна и безсмъртна тя за нас ще блести
и ще ни води във вечността.
Текст: Джон Джак, 1827–1900 г.
Музика: Елън Ноулис Мелинг, 1820–1905 г.