1. Обучавай чувствата си ти и своята душа.
Не угасяй пламъка, но чуй гласа на мъдростта.
Обучавай чувствата си и послушай ти ума.
Обезсилва разума ни, заслепява ни страстта.
Обучавай чувствата си ти и своята душа.
Не угасяй пламъка, но чуй гласа на мъдростта.
2. Обучавай чувствата си, не съди дори врага,
даже обвинението да тече като река.
Чуй защитата и може да проблесне светлина,
за да видиш, че нечиста е водата в’таз река.
Обучавай чувствата си ти и своята душа.
Не угасяй пламъка, но чуй гласа на мъдростта.
3. А гнетят ли те несгоди, беззащитен ли си ти,
в’изпитание горчиво свойте чувства обучи.
И намръщен ли светът е, низко си оклеветен,
с’мъдрост обуздай гнева си и ще си възнаграден.
Обучавай чувствата си ти и своята душа.
Не угасяй пламъка, но чуй гласа на мъдростта.
4. На невинността приятел времето е, вярвай ти.
Уважение със тиха издържливост спечели.
Нежни чувства затрептяват само от добри дела,
ти настрой ги за Словата със ключа на любовта.
Обучавай чувствата си ти и своята душа.
Не угасяй пламъка, но чуй гласа на мъдростта.
5. Нека подкрепим добрите и чувствителни сърца
да понасят със спокойствие дори и грубостта.
Никого не наранявай и прибързан не бъди.
В’пътя на праведността сам чувствата си обучи.
Обучавай чувствата си ти и своята душа.
Не угасяй пламъка, но чуй гласа на мъдростта.
Текст: Чарлз У. Пенроуз, 1832–1925 г. © 1948 IRI
Музика: Джордж Ф. Руут, 1820–1895 г.
