1. За пророка ни славим Те, Боже,
той ни води в’последните дни.
Славим словото вечно и свято –
светлината за наште души.
За всяко добро ний Те славим,
подарено ни с’щедра ръка.
Със радост покорни чеда сме
на Твоята воля сега.
2. Ако облаци черни надвиснат
и заплашват те нашия мир,
озарява ни светла надежда,
че спасението предстои.
Не се ний съмняваме в’Бога,
Той изпитан е в’минали дни,
а който се бори против нас,
Божият гняв ще го порази.
3. Ще запеем ний песен за Бога
и за Неговата доброта.
Ще прославяме денем и нощем
животворната Му светлина.
До вечната истина свята
ще достигнат достойни чеда.
Таз истина, който отрича,
живее без Бог в тъмнина.
Текст: Уилиям Фаулър, 1830–1865
Музика: Карълайн Шеридън Нортън, 1808–ок. 1877