Химни, no. 142
Миговете земни по-светли направи

1. Ти миговете земни по-светли направи. Труди се неуморно, слънцето щом блести. Не можем светлината на деня да задържим, ни сянката на мрака в’миг да отдалечим.

2. Вървят неспирно дните, светкавично летят – те идват, отминават, бързат във своя път. За щастие и радост всеки миг е отреден. Животът ни минава тъй бързо, като ден.

3. След слънчевото лято настъпва есента. Тъй бързо отминава за нас и радостта. Да се стремим да вършим праведни, добри дела. Неправдата да мразим, да ходим в’светлина.

4. Ти миговете земни по-светли направи. С’готовност съгради в’тях обич и добрини. Ти предан, благороден, честен винаги бъди и Бог ще те обикне, ще те благослови.